Община Крушари е разположена в североизточната част на България, а една от известните за района области е Добрич. Село Александрия пък е принадлежащо към общината населено място, като то няма общо с града на Средиземно море. Леко хълмистият релеф е характерен за селото, заемащо части от южната част на Добруджа. Сравнително близо са и части от румънската граница, като в различните посоки дистанцията варира от осем до шестнадесет км. Село Коритен е на север от селото и до него има удобна пътна връзка, а ако искаме да стигнем до някое от трите населени места Свобода, Паскалево и Овчарово, то трябва да тръгнем на юг през общинския център Крушари. Слънчева и хладна е пролетта през годината, което се дължи на умерения характер на климатичните условия. Горещото лято и топлата есен са други типични климатични проявления, а зимата е сравнително студена. Все пак не толкова, колкото в други точки от страната.
Благодарение на високия процент плодородие на почвите в Александрия в комбинация с подходящия климат, за местните жители става възможно развиването на животновъдство и земеделие. В тази връзка е важно да се спомене и пчеларството, което е на особена почит в селото. За съжаление през последните години този занаят трайно замира, но причината не е в нежеланието да се занимават желаещи хора. Чисто и просто земеделските култури постоянно са пръскани против вредители и това оказва негативно влияние върху пчеларството. Най-същественият недостатък от процедурите по обезпаразитяване е смъртността на пчелните семейства. Средните стойности на надморската височина са малко над 150 метра, а броят на жителите намалява през годините. Едни от последните изнесени данни са за 2017-та година, когато са установени 55 жители на селото. През годините техният брой е достигал над 1 200 – това се случва през 1946-та. В началото на века пък тук има 204 човека, а днес по всяка вероятност бройката е почти като преди пет години, но само с няколко човека повече. Капаклии е старото име на населеното място, а с един специален доклад от 1882-ра година то получава сегашното си наименование. Историческите данни изхождат най-вече от предания, а между 1913-17-та е в пределите на румънското кралство.
Краят на руско – турската освободителна война се оказва добре дошъл за населението на Александрия. Самото село е основано от преселници, дошли тук точно в годината на освобождението. Преди тук живеят турци, но след войната решават да бягат към Турция и така изоставят къщите си. Свети пророк Илия е най-известният в селото манастир, като точното му местоположение е в посока северозапад в местност, наречена Текето. Когато страната ни пада под властта на османците, предишният и много други манастири са разрушени. За този преди Пророк Илия се счита, че е построен по време на управлението на цар Иван Александър. До средата на двадесети век на мястото на манастира има двуобредно селище, а изграждането му започва едва през 2004-та. На 22-ри октомври 2009-та се прави официално освещаване на манастирската постройка, изградена благодарение на отделените от местните хора средства. До манастира има аязмо, което притежава лечебни свойства.
